Сливен превъзхожда много планински градове по своето местоположение и достъпност. В подножието на разнообразни по релеф планински висоти, в близост до най-високия за Източна Стара планина връх Българка 1181 м. н.м.р.
 

  Мъгливо влажно ноемврийско утро. Всъщност, тогава все още не знаех дали есента e най-подходящото време за пътуване към едно непознато място. Непреодолимата страст обаче и желанието за среща с невидяното, ни изстреля за кой ли път - мен и спътника ми, още в студените ранни есенни зори – по надупчените като швейцарско сирене пътищата на инак скъпата за всички ни родина.
 

  Предстоящото „пътуване” из Троянския Балкан ще обхваща първите 25-30 години от живота ми и се очертава да бъде най-трудния „пътепис”, с който съм се захващала…
 

  В забързаното ежедневие, което за мен е начин на живот, все не ми остава време да се докосна до природата, която е извор на съществуване и наше естественно начало. Когато изведнъж почувстваш непреодолима потребност да се докоснеш до нея, да потънеш в божествената тишина и успокоение, да почерпиш от нейната сила и съвършенство, ти зарязваш всичко и тръгваш по своя копнеж. Точно такова чувство внезапно се появи в мен. То ме подтикна да разгледам красивите кътчета на България и да почувствам вътрешна лекота.
 

  Лято е. Сезонът на откритията. Благословеното време, в което поемаме нанякъде, за да се спасим от еднообразието на делниците, да се потопим в мечтаното спокойствие и докоснем до истинските, вековечни неща в Божия свят!