Република Боливия е държава в централна Южна Америка. Граничи с Бразилия на север и изток, с Парагвай и Аржентина на юг и с Чили и Перу на запад.

Древната история на Боливия се представя преди всичко от Аймарската цивилизация. Тази могъща култура е завладяна от инките в края на 15-ти век. Вечно търсещите злато и сребро испанци пристигат тук през 16-ти век. Те бързо побеждават инките и променят икономическата и социална структура на Боливия завинаги. По време на своето 300-годишно колониално управление, Испания е в непрекъснато търсене на скъпоценни метали и процес на принудително управление на индианския робски труд. Откритите сребърни мини са най-големите откривани някога в новия свят. През 1809 г. Симон Боливар (Освободителя), започва битка за независимост и след испанското поражение през 1824 г., Боливия получава своята трудно постигната свобода през 1825 г.

Типично за една нова страна следват политическа нестабилност, преврати, преработване на конституцията и редица реформи. Днес, въпреки реформите, Боливия остава една от най-бедните и слабо развити страни в Южна Америка и е зависима от чуждестранна помощ.

Една действително положителна страна е прекрасната естествена красота на Боливия и големите количества неначенати газови, петролни, златни и сребърни запаси, както и голямата палитра от пъстри атракции за всички пътници.

Официално име – Република Боливия

Население – 8 857 900 души

Столица – Ла Пас

Валута – Боливиано

Език – испански, кечуа, аймара, други

Религия – католици - 95 %, протестанти – 5 %

Площ – 1 098 580 кв. км.

Ландшафт - Западната половина на Боливия е покрита от Андите, като три извиващи се върха доминират над пейзажа. Най-висок връх е Анкоума (6550 м). Западна Кордилера е дълга линия на предимно открити, неактивни вулкани. Централна Кордилера е разположена по средата, докато Източната Кордилера е масивна покрита от сняг серия от зашеметяващи върхове от гранит.

Дълбоко и студено, езерото Титикака се намира на 3810 м. над морското равнище. То е най-високото плавателно езеро в света. Соленото езеро Поопо е най-голямото вътрешно езеро, което варира много в размера си, но това е се дължи на валежите.

По-значителните реки са Бени, Маморе, Гуапоре, Мадре де Диос.