Сърбия – толкова ни е близка, а същевременно толкова малко знаем за нея... Доста българи, в това число и аз, са пропътували хиляди километри по различни кътчета на света, посетили са куп забележителности на най-невероятни места и могат в детайли да ви упътят как да се доберете до тях.
 

  Малко след осем и половина сутринта е, слънцето вече е доста силно, краката ме болят, както и май повечето от върволицата хора, с който пресичам моста на Дунав в посока Нови Сад. Това с мускулната треска обаче изобщо не ми пречи, а даже, напротив, добавя към пълното щастие, което ме е изпълнило. Като гледам по лицата на останалите, и те така се чувстват.
 

  Винаги съм се замислял какво ли си мислят чужденците за значението на името Нови Сад (изписва се Novi Sad на английски). Очевидно е, че думата Sad (sad - тъжен от англ.) би могла да е в основата на техните асоциации с историята на града, която и без друго не е много весела.
 

  Тръгнахме четирима приятели към Белград. Пътувахме с нощния влак. Пътуването мина сравнително добре, като изключим факта, че БДЖ не си беше изчислило разписанието правилно. Пристигнахме с час и половина закъснение. Както се оказа, това не ще да е било прецедент, защото на връщане се разписахме с цели 2 часа закъснение. Белградската жп гара напомня гара Бургас, ама само по това, че е крайна гара. По никакъв критерий не подхожда за гара на столица нито на сегашната Сърбия, нито на бившата Югославия. Измъкнахме се от гарата и с инструкции в ръка тръгнахме да си търсим хостела, в който имахме резервации. Хората се оказаха любезни, лесно ни упътваха, пък и ние добре го разбирахме сръбския. Ние да, ама те от български май не отбираха много.