Мислите ли, че знаете достатъчно за Египет. Независимо от отговора ние ще ви покажем, частица от него, без митове и клишета. Вижте какво да правите в Египет.
 

  Египетската столица Кайро е претъпкан град, който веднага ще подразни всичките ви сетива. Има хиляди години история в този град с 18-милионно население и тази история може да бъде видяна в самите хора: съвременния дребен търговец, който продава задушен боб от декорирана каруца, капитанът на фелука, водещ своята платноходка през мрачния Нил, млад човек, каращ велосипед през трафика с огромно корито пълно с хляб, което балансира на главата си.
 

  Развитието на египетската цивилизация продължава над 3000 години и през този период, независимо от промените, е съществувала и приемственост в изкуството, архитектурата, украсите, погребалните обичаи, религиозните вярвания и предметите за ежедневна употреба.
 

  Д-р Майкъл Барсоум, професор по инженерство на материята в университета Дрексел във Филаделфия (САЩ), възпитаникът на същия университет, инженер и учен - д-р Адриш Гангулу и д-р Гилес Хъг от националния център по научни изследвания във Франция, публикуваха труд в изданието на журнала на американското грънчарско дружество на 1 декември 2006 г., в който се казва, че големите пирамиди в Гиза са конструирани с комбинация на изсечени камъни, а блоковете в основата на пирамидите са направени от варовичен бетон.
 

  В западните покрайнини на Кайро се намира арабското градче Гиза. Близо до него се издигат пирамидите на фараоните Хеопс, Хефрен и Микерин. Отправяме се за тези прочути паметници от древността, които са едно от „седемте чудеса на света”.
 

  Средиземно море – люлка на древна цивилизация! Морето, което се намирало в средата на тогавашния познат свят, било кръстосвано от корабите на смели мореплаватели: финикийци и елини, римляни и картагенци. Те носели скъпи товари по всички посоки, а по бреговете му процъфтявали богати градове. Днес пътищата и корабите са много по-дълги и те не свършват по крайбрежията на Африка и Балканския полуостров, Мала Азия и Апенинския полуостров. Повечето от корабите само преминават през Средиземно море, за да се отправят през Суецкия канал по най-късия път за източните страни и обратно.