След толкова много посещения в Адис Абеба, така и до днес не разбрах на кого и защо му е хрумнало да кръсти тоя град точно така... Защото нито думата "ново", нито "цвете" имат нещо общо с това място в сърцето на Етиопия. Или поне така го видях аз, с моите си, европейски очи...
 

  "Дишай!", ми казва някой. Като че се измъквам не от самолет, а от утроба. Сбръчкан полицай ме зяпа със съчувствие. За момент ми се струва, че ме гледа с четири очи, но две от тях се оказват на жена от племето мурси от плаката зад гърба му.