Втори ден на Бали. Отседнали сме в малък хотел в Кута и неуспешно претърсвам за хиляден път рекламни брошури с предлаганите турове, най-важният от които е експедицията до Комодо. Седнали на бара до рецепцията, омаломощени от изгарящата жега и спиращата дъха влажност, в един от онези моменти, в които ти се иска да си съблечеш кожата и да останеш "само по парфюм", като дух от бутилка изниква Еми, една от приветливите рецепционистки.
 

  Преди 3 години един австралиец ми сподели, че след като видя Бали,няма да поискам да отида никъде другаде. Това е достатъчно да разпали любопитството ми. И след като отделих достатъчно време на Западното полукълбо, се амбицирах да осъществя поредната си мечта-да видя Острова на боговете. Наричат Бали остров на хилядата храма.
 

  Много интересни хора са обитателите на този остров. Ухилени, без изключения, дечицата – също. Кучетата и те – не те лаят, въртят опашка насреща ти, сякаш също ти се радват. Интересно е, че кравата не е свещеното животно тук.
 

  Яркозелени палми. Лотоси, орхидеи и магнолии във всички цветове на дъгата. Изумрудено море, прекрасен плаж със златен пясък, оранжево слънце в тюркоазено небе. И всичко това – насред кристално спокойствие , прозрачна тишина и романтична усамотеност. Времето е спряло...
 

  Действието се развива през април 2005 година. Не си спомням точно кога - беше доста отдавна. Ставаше въпрос за една сряда вечер, когато тогавашният ми шеф ми се обади по телефона и ме попита знам ли какво се е случило с клиента ни в Индонезия.
 

  Безумие на колела е обзело тази държава. Не само на четири колела. Всякaкви видове превозни средства, за предпочитане моторни (колела не видях).