С Муккан, както винаги забързан, се отправихме към аула на беркутчията, който би трябвало да ни очаква. В съзнанието ми ехтеше тътена на шаманския тъпан, изпод ударите на който в небесата витаеше тъмната сянка на свещената птица бидаюк. В митологичния свят на киргизите ваят легендарните си спирали няколко неприкосновени, чудодейни хищни птици.
 

  Aнтичният свят за пръв път узнава за Тяншан – Небесната, или Сияйната планина, от нашествието на Александър Македонски по тези земи в края на IV в. пр. Хр. През 138 г. пр. Хр. китайският пътешественик Чжан-Цян проникнал от юг до езерото Исък Кул, а оттам до Ферганската котловина. Двеста години по-късно Сюан-цзян описва пътешествието си през Тян-шан така: ”...полетата от блестящ и твърд лед се простират в безкрайността, надвиснали от двете страни на високите ледени стени. Мразовитият вятър духа силно и пътниците често стават жертва на дракони.
 

  "Бури, мъгли, сняг - всичко това понякога ще ти досажда. Мисли тогава за всички, които са ги изпитвали преди теб и си кажи простичко: щом други са ги постигали, това винаги може да се постигне."