До 17 февруари 2008 г. Косово е автономна област в състава на Република Сърбия, и е предмет на продължаващ териториален спор между сръбското правителство и предимно албанското население.

Косово е историческа област. Според една от версиите названието на областта идва от българското кос, на косо — криво, под ъгъл, тъй като такава е формата на самата котловина. Има другата версия, според която името произлиза от славянското наименование на една птица доста разпространена там — кос.

Официално име – Република Косово (Republika Kosovo)

Столица - Прищина

Език – албански

Валута – евро

Население – 2,1 млн. души (албанци - 92%, сърби - 4%, бошняци и горани /част с българско и македонско самосъзнание/ - 2%, цигани - 1%, турци - 1%)

Религия – ислям, православно християнство, католизъм

Площ – 10 887 кв. км.

По време на Първата българска държава областта е част от българското землище и е населена с българи. Сръбското проникване е много по-късно — едва през 14 век, когато областта е включена в Душановото царство. За сърбите Косово е свързано с Косовската битка през 1389. По време на османското владичество сърбите населяват само северозападните части на областта, на север и запад от линията Призрен - Прищина. На юг и изток живеят българи. Свидетелство за това българско население са съвременните горани — една от българските етнически общности тук, позната още и като торбеши, ислямизирани в 17-18 век.

Албанското присъствие в областта става осезаемо след голямото сръбско преселение. То се усилва постепенно толерирано от османските власти, особено след 1767 /след ликвидирането на Печката патриаршия и Охридската архиепископия/, когато вече по-голямата част от християнското сръбско и българско население се е изтеглило заедно с австрийските войски към Дунавската монархия. След Нишкото въстание през 1841, което е потушено главно от албански башибозук, на мястото на българското население се заселват албанци, които през следващия един век стават преобладаващо население.

След края на Втората световна война и установяването на комунистическия режим на Тито през 1946 г. Косово получава статута на автономен район в Сърбия, а през 1963 г. става автономна провинция. През 1992 г. са проведени неофициални избори, на които с мнозинство от гласовете е избран Ибрахим Ругова за „президент” на самообявилата се Република Косово. Тези избори не са признати нито от сръбското, нито от някое друго правителство.

Армията за освобождение на Косово започва партизанска война и терористична кампания, която се изразява в постоянни бомбени и огнестрелни атаки срещу югославските сили за сигурност, държавни служители, граждани, които открито подкрепят националното правителство, включително албанци, които не симпатизират на АОК. През следващите месеци хиляди мирни жители от албански произход са убити, а повече от 500 хиляди напускат своите домове. Конфликтът се превръща в истинска война, тъй като АОК продължава да атакува сръбските сили, а от своя страна сръбските/югославските сили продължават да се бият срещу АОК на фона на голямото разселване на мирното население в Косово.

Войната приключва на 10 юни 1999 г. с подписаното от сръбското правителство споразумение в Куманово, изразяващо съгласие управлението на провинцията да бъде предадено на ООН.

На 17 февруари 2008 г. Косово обявява едностранна независимост от Сърбия, която предизвиква различни реакции на международната сцена. Косово е признато от редица страни, включително и от България.

Косово има една от най-слабите икономики в Европа.