Към Норвегия се запътих с малко багаж, така да се каже. Разполагах само с отделни, разпилени парчета информация. Например, че в началото на ХХ век са били най-бедната държава в Европа, а голяма част от населението се прехранва с лов на китове. А в момента – отчасти заради петролните залежи в шелфа, открити през 70-те – имат най-високия стандарт на континента. Че пишат на нов и стар норвежки език. Че са превърнали субтирирането в професия. Че имат невероятно красива природа. И че са изключителни скромни хора.
 

  Исландия...ееееех, Исландия, земята на гейзерите, леда, исландските кончета и заспалите Катла с посестримите Хекла и Лаки. Става въпрос за вулкана Катла, разбира се. Няма да разказвам за Исландия, защото не съм била там, но някой ден непременно ще я посетя. Ще разкажа за една друга страна.
 

  "Елените са с предимство", каза мъжът до мен, което ме накара да натисна спирачките пред двойка елени - майка и малкото й, които преспокойно прекосяваха пътното платно. Явно отиваха да унищожат някой преден двор; тук очевидно нямаха нужда от косачки и подрязване на моравата, елените вършеха тази работа.