Връщам бавно лентата на пътуванията ми назад, за да намеря подходящ сюжет за темата и хоп... ето... изниква първата картинка от самолета - надупчена като швейцарско сирене земя със сини, сини езера - Швеция.
Какво правите, когато яркосиньото небе над вас изглежда двойно по-необятно от обикновеното, мирисът на море приятно гъделичка ноздрите, виковете на чайките се примесват с подрънкването на велосипедни звънци, а всички зелени кътчета наоколо са изпълнени с припичащи се на слънце руси хора? Ами просто се отпускате и се наслаждавате на всеки миг - озовали сте се в Стокхолм през топлите месеци.
Да се събудиш в Стокхолм… О, колко е прекрасно! *Като разбира се изключим факта, че “събуждане в Стокхолм” = “събуждане в затворническа килия” :D Бърза закуска и отново в Стария град. Струва ти се, че можеш да се разхождаш из тези улички до безкрайност…
Полета ни беше за 6 сутринта, а на летището трябваше да бъдем към 4. До последно си повтарях „Няма да спя. Няма“, но в крайна сметка си откраднах един час от 2 до 3, за всеки случай, ако в Стокхолм не ни остане време за сън. Към 5 вече бяхме минали през всички check-in и разни гишета и чакахме нетърпеливо бординга. Мислех си, че времето ще мине супер бавно, но вследствие на факта, че някой от другите Еразмус студенти, с които се засякохме на летището, дойдоха направо от парти и все още бяха под влияние на алкохола, доста се позабавлявахме.
Този път партито започна по-късно. Беше може би към 7 и 30, адски светло, денят 10-ти август, 2007 г., в страна, в която всичко е спокойно, неусетно, плавно и едновременно рязко, внезапно и неочаквано. Това са усещанията на всеки, който тръгне нанякъде непредубеден, непрочел, неподготвен и свободен да попива всичко като 5 год. запетайка до баща си на футболен мач. Впечатленията се трупат, и прокарват в съзнанието, както покълва шведска трева след дъжд и торене. Изпуснах се, издадох и кое е първото, с което запомних Швеция – бели бали из полята – опакована в найлон трева за шведските крави през зимата.
Пътепис, участвал в Конкурса 
Виетнам