Вечерта започна с напрежение. Годи повика „американката“ за да си говори с нея по един „таен въпрос“ — за бакшишите. С нея, защото водачът ни винаги изглеждал сърдит. Предварително ни бяха казали от фирмата, че негрите (носачи, готвачи, водачи) очакват над 100 долара от всеки един от групата. Годи започна даже с 200 долара на човек, после каза поне 150, накрая свали до 100. Беше му разяснено от американката, а в последствие и от водача, че от българи няма как да получи такъв бакшиш.
 

  Ето, че тръгнахме из джунглата. Страни дървета с криви преплетени клони, висящи лиани, невиждани цветове (Росене, чакаме снимки с имена на цветята  ), висящи зелени неща от клоните на дърветата (не може да се види истинския цвят на клоните) и много неприятно за снимане: много тъмни клони а зад тях много ярко осветени участъци – снимки с черни и бели петна.
 

  Подготовката