Часът е един, а багажът ми още не е готов. Обичайната приятна паника изпълва атмосферата – самолетът ни излита след два часа. В стаята ни са разпилени гримове, флакони със стерилизатори за коса и сешоари, а Михаил приятно изнервен отпива от чаша с уиски с надежда пшеничената течност да смъкне напрежението от предстоящия полет.
За първи път стъпих на Малдивите през 2007 година. Беше месец септември. Доста необичайно време за такава дестинация, но когато си поканен, не можеш да избираш сезона.
Преди да тръгна за Милано вече имах нагласата, че ще се докосна до атмосферата на град, който мислено съм харесвала. Усещането може да е странно, но съществува и се появява, когато воаяжът е станал в интеренет или чрез всичко прочетено.
Една неочаквана ваканция, желание за пътуване и докато пием кафе вече сме начертали маршрута - Синая в Румъния /само на 200 километра от Русе и на около петстотин от Бургас/ Два дни по-късно потегляме с осемнадесетгодишното ни Клио.
Там няма тюркоазени плитчини, нито палми с буйни гриви. Земята не дреме под куп пясъчни одеала и не подпира небето с шеметни височини. Тази територия с форма на гигантска риба изненадва със струпаните по поречието на Олт язовири, с ятата дървени църкви в Марамуреш, с рисуваните манастири край Сучава, с крепостите по селата в Саксонска Трансилвания… Впечатлява с отношението на местните към природата и историята, така нетипично за хора, които живеят някъде там в горите тилилейски. Всъщност тази земя се намира само на дъх разстояние от нас - точно на север през границата.