Покрай Атлантическото крайбрежие на днешна Панама през 1503 г. Христофор Колумб, привършвайки последното си пътешествие, търсил проток, който да го изведе още по на запад в Средна Америка, но такъв не бил открит. Дошлите след Колумб испанци разбрали от разказите на местните племена за съществуването на тясна ивица суша, която разделя двата океана.
През 1947 г. на построения по образец на саловете в древно Перу от балсови трупи "Кон Тики", с платно от рогозка Тур Хейердал заедно с петима спътници изминава около 8000 км за 101 дни и преминава разстоянието от Калао до архипелага Туамото. Така той се опитва да докаже възможността за заселване на Полинезия от Америка, т.е. от изток, противно на съществуващото убеждение, че това е ставало от запад. През този месец, т.е. април 2005 г. с точно копие на "Кон Тики" неговият внук Олаф Хейердал ще се опита да повтори великото пътешествие на дядо си със сала "Тангароа", наречен така в чест на полинезийския бог на Слънцето. Екипажът планира да мине през Тихия океан от Перу до Таити. Цел на експедицията е изследване на екологичните проблеми на Тихия океан.
Край източните брегове на Азия и по западните крайбрежия на Северна и Южна Америка се протакат планински вериги с многобройни действащи и загаснали вулкани. Учените наричат тези планински вериги около Тихия океан “огнен пръстен”. Част от този огнен пръстен са Андите в Южна Америка. Те представляват величествена назъбена планинска верига, проточена в западния край на Южноамериканския континент. Почти от Панамския провлак до най-южния завършек на континента непрекъснато се редуват скалисти гиганти, един от друг по-величествени.
Като се спомене остров Бали, повечето хора си мислят за рая. Там могат да бъдат видени чудесни залези, изваяни оризови тераси и храмове на почти всеки ъгъл. И за тези, които не се смятат за духовни търсачи, този влажен индонезийски остров предлага сърфинг и безгрижен нощен живот.
Едва ли има друга страна, името на която така рядко да противоречи с нейната природа, както Гренландия. “Зелена страна”, така я нарича викингът Ерик Червения поради зелената трева, която покрива през краткото лято Южното и крайбрежие. В края на IX в. Той достигнал с дружината си скалистите и голи брегове. Страна на ледовете и бурите, родина на студа – това би и подхождало много повече.
Под Аляска се разбира огромната територия, с която Северна Америка завършва на северозапад. Континенталната част продължава в полуостров Аляска, а негово естествено продължение са Алеутските острови. Тази територия, която е 15 пъти по-голяма от България, принадлежи на САЩ и е неин петдесети щат от 1960 г. Купили са я на съвършено ниска цена от царска Русия през 1867 г.
Като каракачаните