Японската столица предлага смесица от разнообразна култура, пазаруване, ресторанти и барове, както и повече от 230 000 автомати за продажба на цигари и шоколади. Градът е смятан за един от най-скъпите в света. Повечето хора казват, че Токио е място, където останалата част от света отива, за да си представи как ще изглежда бъдещето.
Половината хора, които срещаме по пътя, ни питат към Божи мост ли отиваме. Сигурни са в отговора, защото май няма друга причина човек да идва в тази посока. На тях отговаряме с "да". Другата половина от хората, които срещаме, са почти толкова сигурни, че отиваме към Жабокрек. И на тях отговаряме с "да". Първото име е по-хубаво и човек може да си избере него. Второто име пък е по-реалистично - дори през юли от пресъхналите гьолове се чува отчаяното крякане на жабите. Но и едните, и другите хора имат предвид едно и също място.
Хошимин е изпълнен с живот южен и най-голям град на Виетнам. Той е оживен и динамичен и е смятан за икономическата и културна столица на страната. Все още в оживения метрополис се намират вечните традиции и красотата на древната култура.
Когато "големият брат" Тибет бива завладян от Китай през 1950 г., малкото хималайско кралство Бутан изпада в самоналожена изолация, за да се предпази от инвазия. Тя обаче се оказва неудачно решение и десет години по-късно високопланинската страна започва процес на модернизация, довел до провелите се днес първи парламентарни избори.
Пещерите Могао в района на град Дунхуан, в северозападен Китай, са най-мащабната и най-добре съхранената съкровищница на будисткото изкуство в цял свят. През 1987 година пещерите Могао са включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. В оценката си за тях комитетът за световното наследство изтъква, че скулптурите и стенописите в пещерите са достоен представител на хилядолетното будистко изкуство.
Анже е столица на провинция Анжу, но по важното е, че е един от най-красивите градове на Франция след Париж. Провинциалното очарование на градовете по Лоара, съчетано с тънкия урбанистичен нюанс, който почти се губи в пасторалния и идиличен пейзаж наоколо, пропит с легенди, суеверия и много история, сякаш придават на всяко населено място собствена физиономия, индивидуална шармантност /да използваме тази френска дума/, която не е типична за нито един друг град покрай реката, дори да отстои на 20 км.