Когато тръгнеш за пръв път по улиците на Ловеч задължително ще се объркаш някъде и ще се озовеш в някоя малка уличка, с много къщи, набутани съвсем наблизко. Веднага обаче ще забележиш, че прозорците, первазите и градините на всяка една от тези къщички са пълни с цветя.
Един прекрасен вечен спомен, за един прекрасен вечен град…прекрачил прага на далечни времена и застинал за винаги в нашите сърца. Стара Загора-наричат те! Град на поети, художници… град на правите улици и липите! Така всички те знаят…но за мене ти си оставаш просто моят град… Градът в който за пръв път проплаках, в който за пръв път се усмихнах, градът в който се влюбих.
Пътеписи могат да добавят само регистрирани потребители!
Пътепис, участвал в Конкурса 
Прощаване с Пънлай - първа част