Барселонската автогара се задъхва. Ранната юлска утрин е влажна и топла. Стотици пътници са окупирали пейките и стълбите. Някои направо си лежат на мраморния под... Прескачам куфари, чанти, раници, спални чували и хора, за да следвам уханието на кафе и кроасани, носещо се от близкото заведение. После се настанявам в междуградския автобус Барселона - Кадакес. Там, на 60 км от Франция, ще живея една седмица, почти до къщата на Салвадор Дали.
Любимата на лорд Байрон Синтра се е сгушила в толкова зелено, че очите ми сякаш не възприемат друг цвят. До тук стигаме с португалската железница от Лисабон – пътуването е за около час. Още на гарата ни подканят с файтон да погостуваме на градчето. Така, както Байрон е обичал да прави, когато е отсядал в любимата си резиденция. Лордът е обикалял Синтра с файтон, любувал се е на този природен дар и го е описал в “Странстванията на Чайлд Харолд” като земния Едем. Отказваме се от аристократичното предимство на каретата. Доверяваме се на собствените си крака и започваме да се потапяме в атмосферата на защитеното от ЮНЕСКО световно културно наследство.
Пътеписи могат да добавят само регистрирани потребители!