Черен прах, тъмни изрязани отвесни скали в контраст със снежнобели къщи и куполни църквички на фона на лазурно небе и мрачно синьо море. Неповторимата гледка, извънредната красота, като че родена от въображението на художник, ще изплува пред вас съвсем наистина, ако прелетите (може и да доплавате с ферибот от Пирея) до Санторини (Тира) - най-южният остров на Цикладите.
Всички обичаме ваканцията, но тя може да има негативен ефект върху околната среда и местата, които посещаваме. Какво можем да направим, за да сме сигурни, че почивката ни ще нанесе по-малко щети?
Вече е лято. Време за пътешествия. Но преди да тръгнете по далечни маршрути, помислете дали познавате Северозападния край. Освен нашумелите Белоградчишки скали в него природата е създала и други по-малко известни, но не по-малко красиви феномени. Заслужава си да ги видите.
От тази оригинална песничка за Вършец, някогашния курорт за трудещите се селяни и служителките-гражданки на Отечеството ни любезно, съзнателно оставих да изпаднат в дупките на асфалтираните шосета Враца-Вършец, София-Петрохан-Вършец и София-Лакатник-Вършец няколко маловажни детайла. За Жени, която си имала съпруг Евстати, но във Вършец си намерила "приятел наперен, със засукан мускат черен". За първата смяна, за втората сигурно бръснарницата е работила... Спокойно, съпрузи: днес нито Жени, нито други жени могат да напишат такива песни.
„В Делхи видях прекрасна желязна колона — пише Еренбург. — Построена е през пети век. Валели дъждове, пекло южното слънце, но ръждата не засегнала желязото. Няма да скрия — учудих се, не знаех, че древните индийци с такова съвършенство са познавали тайните на металургията…“
Копан - Център на културата на маите