Аква калиде, Термополис или Бургаски минерални бани - независимо от наименованието си вече 25 хилядолетия един лековит извор привлича неудържимо желаещите да се изкъпят в него. Курортът край минералните бани на Бургас е бил популярен още в древността. Императори, султани и пълководци са търсили във водите му лек за болките си. Лечебните води на баните са спасявали нееднократно курорта от разрушение, спечелвайки благосклонната протекция на завоевателите.
Покрай Атлантическото крайбрежие на днешна Панама през 1503 г. Христофор Колумб, привършвайки последното си пътешествие, търсил проток, който да го изведе още по на запад в Средна Америка, но такъв не бил открит. Дошлите след Колумб испанци разбрали от разказите на местните племена за съществуването на тясна ивица суша, която разделя двата океана.
Половината хора, които срещаме по пътя, ни питат към Божи мост ли отиваме. Сигурни са в отговора, защото май няма друга причина човек да идва в тази посока. На тях отговаряме с "да". Другата половина от хората, които срещаме, са почти толкова сигурни, че отиваме към Жабокрек. И на тях отговаряме с "да". Първото име е по-хубаво и човек може да си избере него. Второто име пък е по-реалистично - дори през юли от пресъхналите гьолове се чува отчаяното крякане на жабите. Но и едните, и другите хора имат предвид едно и също място.
Едва ли има друга страна, името на която така рядко да противоречи с нейната природа, както Гренландия. “Зелена страна”, така я нарича викингът Ерик Червения поради зелената трева, която покрива през краткото лято Южното и крайбрежие. В края на IX в. Той достигнал с дружината си скалистите и голи брегове. Страна на ледовете и бурите, родина на студа – това би и подхождало много повече.
Горещо е. Слънцето безпощадно жари земята. Единствено стройните палми с тяхната свежа зеленина поглъщат огнедишащия зной на тропиците. Хората се спасяват от палещите лъчи в прохладните места. Там чакат слънцето да се скрие под хоризонта и вечерният морски бриз да дойде, за да смекчи горещината.
Приливите на Олон