Всеки попаднал в двореца Сан Суси (превод от фр. "без грижи) в Потсдам, строен по подобие на Версай, сякаш се пренася в приказка и с пълни шепи черпи от извора на магията, която струи от всеки детайл.
В западните покрайнини на Кайро се намира арабското градче Гиза. Близо до него се издигат пирамидите на фараоните Хеопс, Хефрен и Микерин. Отправяме се за тези прочути паметници от древността, които са едно от „седемте чудеса на света”.
Имената по пътя сякаш изскачат от страниците на някоя древна келтска легенда – Уейнес Бърн, Дуорфи Стейн, Троуи Глен, Мос-ъф-дъ-Уайтстейнс, а самият той се вие сред безбрежни зелени хълмове, оградени от безкрайната синева на морето. Някъде на хоризонта то се слива с небето, а от тънкия процеп помежду им струи сребърна светлина, която се разлива по околните възвишения.
Името Милос е познато в цял свят, заради статуята на Афродита, открита тук, по известна с латинското си название Венера, откъдето идва и името й - Милос-ка.
Мьоркетиден – така наричат норвежците 6-те месеца на мрак и студ през полярната зима. Въпреки че е обед, слабото слънце едва грее и островите Свалбард лежат обвити в замръзнал мрак. Температурата е вечно под нулата – и по Целзий, и по Фаренхайт, което означава най-малко – 20 градуса С.
Какво си представяте като чуете името Сицилия? Мафия, ослепително синьо море, жега, Етна... Островът може би е всичко това, но и много повече. Дори само фактът, че е най-големият в Средиземноморието, е достатъчен, за да е ясно, че не може да бъде описван ангро и поставян под общ знаменател. Всъщност той е разделен на петнадесетина провинции, всяка от които може да се похвали с уникални черти, природни, исторически и дори кулинарни забележителности.