Сахара е най-голямата пустиня на нашета планета. Тя се простира от бреговете на Атлантическия океан на запад до Червено море на изток и брегове на Средиземно море на север до Судан на юг.
"Очаквам с нетърпение снегът по високите била на планините да започне да се топи по-активно, замечтано казва Виктор Пешев, рекламен консултант на свободна практика. Подготвил съм цялата си екипировка и съм готов за подвизи. Мисля, че в първите дни на април ще направя брутално спускане във водите на Кресненското дефиле. Доскоро програмата ми бе претоварена, но сега вече мога да избягам от София." Търсачът на силни усещания уточнява, че сезонът за рафтинг е започнал заради меката зима и най-големите ентусиасти в този спорт вече имат поне по няколко спускания в ледените планински реки.
Да оставиш зад себе си всичко делнично, всичко градско, димно, прашно, всекидневно - всичко, което обвързва и гнети със своето монотоние, всичко дребнаво, равнодушно и безцелно, всичко лицемерно, користно, порочно. Да се откопчиш, макар за ден от ковчега, в който весден градският живот зазижда твоя дух..."
Може би си спомняте как изглеждаше местността, обитавана от симпатичните и безгрижни хобити във филма "Властелинът на пръстените"? Ако мислено умножите картината няколкостотин пъти, ще получите Нова Зеландия. Или поне Северния остров, който видях. На Южния остров панорамата се разнообразява от мощен планински гръбнак, проснат по цялото протежение. Но и това сте виждали в същия филм, който беше заснет именно в Нова Зеландия от местния режисьор Питър Джаксън.
Почти успоредно на Средиземно море, от Атлантическия океан на запад до нос Рас ел Абиад и нос Рас ет Тиб на изток, на около 2 300 км. разстояние се простират Атласките планини. На юг склоновете на тези планини постепенно прехождат в пясъците на пустинята Сахара. Те представляват част от младо нагънатия Алпо-Хималайски планински пояс, образувал се някога а мястото на голям морски басейн. По височина приличат на Алпите. Най-високият им връх Джебел Тубкал достига 4 165 метра.
Много българи ме питат харесвам ли България. На този въпрос не е много лесно да се отговори. Трудно е да изразиш всичките си впечатления просто с едно "харесвам" или "не харесвам" - все едно да накараш двама влюбени, които са заедно от години, да говорят за чувствата си един към друг. В такъв случай винаги се поколебавам за кратко и отговарям простичко с две думи: "Да, харесвам България." По-проницателните българи сякаш долавят донякъде смисъла на колебанието ми и се шегуват: "Казваш това само за да ни зарадваш, нали?" България и българите наистина не могат да бъдат описани добре с едно-две изречения.
Беларус