Първото ми излизане зад граница - дестинация Халкидики

  Няма нужда да се връщам назад към дните преди пътуването, защото те са пълни предимно с колебания да тръгна или да си остана вкъщи. Причините за тях бяха предимно финансови и отчасти липса на желание за каквото и да било. Но накрая се реших. И събрах багажа. Пътуването беше... бързо. Имах известни притеснения преди преминаването на границата, но след като ме пуснаха да вляза, вече бях напълно спокойна.
 

  Кътче тропически рай в Северна България

  Тропически рай е съвсем точно определение, което може да се даде на местността край село Крушуна (на около 30км от Ловеч), известна с водопадите си. Първото впечатление е малко лошо, тъй като до паркинга се вижда изоставена, порутена сграда. Но 20 м по-нататък попадаш на сладко извито мостче над синя примамваща вода, вижда се и хижата (симпатично хотелче и ресторантче, предлагащо вкусотии на дървени въглища и езда (от която не успях да се възползвам) ).
 

  Близо до Бог, и все пак без бог

  Здрасти, Алекс! Аз съм на края на света! Само че на този край на света мрежата на МТел няма покритие! Затова се налага да оставя поздравите за по-късно, когато се върна в цивилизацията. Която не е много далеч - само 3 върха назад, 2 поточета, 3 езера, 2 водопада, 2 жаби, една змия (малка, не предизвика паника, но пък приличаше на пепелянка...ако изобщо виреят по тези места), кратка среща с малкото конче и.... стигаш цивилизацията. Вярно, не е съвсем както съм свикнала - няма обикновен Schweppes Tonic. Но пък чистият въздух е в повече. В езерото дори плуват рибки. Е, рибарите май нищо не хващат, но рибките са си там, видях ги с очите си.
 

  Кое му е страшното на Страшното езеро

  След няколко уикенда, прекарани вкъщи заради лошите прогнози за времето, този път решихме, че малко дъжд няма да ни уплаши. И тръгнахме. Не за къде да е, а за Рила. За едно от най-очарователните места там - Мальовица. Станахме рано с идеята да изпреварим „следобедните превалявания”. Само че в планината конвенционалната прогноза не става за нищо друго, освен да се успокояваш, като тръгваш.
 

  Отново в Джендемите

  След като дъждовния период най-после приключи, стегнахме раниците и тръгнахме по баирите. Баирите... Който не е ходил в Джендемите, не може да си представи какво е баир. Наклон от около 70 градуса, трудно е да се задържиш прав на едно място. Но Джендемите имат някакво очарование, което те кара да се връщаш отново. Въпреки тяхната суровост. Тази година решихме да е Северен Джендем. И от там - към връх Ботев. Не знам дали това беше по-лекия вариант, но определено ми се видя страшно. А вече имам някакъв опит по планините.