Здрасти, Алекс! Аз съм на края на света! Само че на този край на света мрежата на МТел няма покритие! Затова се налага да оставя поздравите за по-късно, когато се върна в цивилизацията. Която не е много далеч - само 3 върха назад, 2 поточета, 3 езера, 2 водопада, 2 жаби, една змия (малка, не предизвика паника, но пък приличаше на пепелянка...ако изобщо виреят по тези места), кратка среща с малкото конче и.... стигаш цивилизацията. Вярно, не е съвсем както съм свикнала - няма обикновен Schweppes Tonic. Но пък чистият въздух е в повече. В езерото дори плуват рибки. Е, рибарите май нищо не хващат, но рибките са си там, видях ги с очите си.
Няма нужда да се връщам назад към дните преди пътуването, защото те са пълни предимно с колебания да тръгна или да си остана вкъщи. Причините за тях бяха предимно финансови и отчасти липса на желание за каквото и да било. Но накрая се реших. И събрах багажа. Пътуването беше... бързо. Имах известни притеснения преди преминаването на границата, но след като ме пуснаха да вляза, вече бях напълно спокойна.
След като дъждовния период най-после приключи, стегнахме раниците и тръгнахме по баирите. Баирите... Който не е ходил в Джендемите, не може да си представи какво е баир. Наклон от около 70 градуса, трудно е да се задържиш прав на едно място. Но Джендемите имат някакво очарование, което те кара да се връщаш отново. Въпреки тяхната суровост. Тази година решихме да е Северен Джендем. И от там - към връх Ботев. Не знам дали това беше по-лекия вариант, но определено ми се видя страшно. А вече имам някакъв опит по планините.
След няколко уикенда, прекарани вкъщи заради лошите прогнози за времето, този път решихме, че малко дъжд няма да ни уплаши. И тръгнахме. Не за къде да е, а за Рила. За едно от най-очарователните места там - Мальовица. Станахме рано с идеята да изпреварим „следобедните превалявания”. Само че в планината конвенционалната прогноза не става за нищо друго, освен да се успокояваш, като тръгваш.
Тропически рай е съвсем точно определение, което може да се даде на местността край село Крушуна (на около 30км от Ловеч), известна с водопадите си. Първото впечатление е малко лошо, тъй като до паркинга се вижда изоставена, порутена сграда. Но 20 м по-нататък попадаш на сладко извито мостче над синя примамваща вода, вижда се и хижата (симпатично хотелче и ресторантче, предлагащо вкусотии на дървени въглища и езда (от която не успях да се възползвам) ).
Пътеписи могат да добавят само регистрирани потребители!
Пътепис, участвал в Конкурса 
Една дълга разходка