Ракитово е малко градче, останало в сянката на чудния курорт Велинград, с разкошна природа, която действа завладяващо на сетивата. Огромни борове, стръмни склонове, полянки и навсякъде те съпътства миризмата на смола. Оставаш омагьосан и никога не си тръгваш от тук завинаги.
Над едно малко градче, наречено Каламбака в Тесалия, са надвиснали големи каменни блокове, на чиито върхове са кацнали прочутите скални манастири Метеора. Може би хората са ги нарекли така, понеже те се реят високо горе и създават усещането за космичност. Чувството, което изпитваш там на върха е възхищение, примесено със страх. От ръба на пропастта можеш да разгледаш тесалийската равнина и да се опиташ да разгадаеш защо толкова отшелници са избрали да се отрекат от празната суета още преди 10 столетия, като са основавали скит след скит именно тук. Тази идея не ни напускаше и затова нямаше какво толкова да му мислим-потеглихме към "осмото" чудо на света.
Едно запознанство с членове на Тракийската организация ни отведе в Беломорска Тракия. Предстоеше да се спуснем по поречието на Марица и да посетим Орестиада, Димотика, Суфли, Фере, Александруполис и родното място на Капитан Петко воевода - Дуган Хисар. Очертаваше се възможност и за плаж,така че защо да не открием сезона?
Лятото отдавна ни напомняше за себе си. Трябваше само да му отдадем дължимото, да допуснем в съзнанието си мисълта за късче синьо небе, вятър и слънце. Искаше ни се поне за ден да скъсаме с цивилизацията, да се абстрахираме от прагматизма, за да открием някои простички истини, които все ни убягват. Затова избрахме един много близък като местонахождение манастир "Свети Атанасий".
Ако си настроен патриотично, не е необходимо непременно да хванеш пътя към Шипка, Карлово, Батак..., за да се заредиш с национална гордост и жлъчно да съдиш враговете на нашата мила родина. Можеш да предприемеш еднодневна екскурзия до Одрин – една отворена страница от нашата история, написана с болка.