Дните се стопиха неусетно и нямахме много възможности за избор в навечерието на празника-3-ти март. Този път заложихме на едно от нашите "проверени" места - Момчиловци.
Събуждам се заедно с новия ден и ме обзема подозрително чувство на радост от нещо приятно,което предстои да се случи.Малко по-късно осъзнавам, че тези 250 км вече няма да стоят между мен и морето.Протягам ръка да изключа алармата на телефона,за да не внася тревожност още от сутринта.Въпреки това хармонията е нарушена от пронизителното иззвъняване на стария будилник.
Първото, което ми изплува в съзнанието, спомняйки си за Банско, са заснежените върхове на Пирин. Те ми изглеждаха толкова близко, от която и точка на града да погледнех към тях, служеха като красив декор на този малък възрожденски град, разрастващ се неимоверно. Сега той се опитва да добие облика на модерен зимен курорт, но дали новото строителство ще му донесе такава слава?
Само като си помисля колко жалка гледка представляваше църквата "Свети свети Константин и Елена" преди 5 години, когато случайно имах път към Одрин. Гледайки руините си мислех, че нашата съвест тотално е абдикирала. Според турските закони този рухнал храм съвсем скоро щеше да премине под ударите на турските разпоредби, след като никой не го стопанисва. Сега, стъпвайки в двора на това прекрасно място, не можех да се нарадвам на новата сграда, на чудесно поддържания двор и потока от хора, които бяха пристигнали специално да се порадват на една спасена българска светиня.
Едно от най-интригуващите ми съприкосновения с природата беше преди броени дни, когато ни поканиха на едно незабравимо парти по случай Коледа. Идеята да се съберем на хижа ’’Здравец’’- на 28 км от Пловдив , беше посрещната одобрително. Най- после да се откъснем от еднообразието и да се повеселим. Угрижените физиономии ни бяха омръзнали, така че нямахме търпение да разпуснем.
За хората, които често пътуват до Гърция през КПП "Капитан Петко воевода", село Мезек не представлява загадка. Всъщност, голяма част от тях не са посещавали нито крепостта, нито гробницата, но виждайки всеки път табелата, си казват, че няма какво толкова да видят в едно толкова отдалечено от големите градове село. Нас ни привлече именно заради загадките около себе си.