Такива кукери другаде няма. Всъщност, рядко ще попаднете и на такъв празник. Ритуалите Кукеровден и Паликош се почитат само в няколко селища в Странджа. И макар символиката да е една – „прогонване” на зимата и пречистване за идващата пролет, самите празници рядко си приличат. Хората, които участват в тях, традициите, които носят и импровизациите, които влагат, правят всеки уникален и неповторим.
Бургаското езеро, или Вая, както е известно, е най-голямото естествено езеро в България. Разположено е непосредствено до града върху 28 кв.км. Подобно на другите езера около Бургас - Атанасовско, Поморийско и Мандра, е орнитологично важно място с международно значение
Бургас е единственият град в България, разположен на три езера - Атанасовско, Мандренско и Бургаско, известно още като Вая. Заедно с Поморийското езеро, което се намира на 20 км от Бургас, те образуват най-големият комплекс от крайморски езера в страната. Над него минава втората по важност в Европа прелетна магистрала Виа Понтика. В четирите езера гнездят, зимуват или спират за почивка огромен брой мигриращи птици. Всички те са обявени за орнитологично важни зони с големи концентрации на водолюбиви, грабливи и пойни птици
Изкачвам се на възвишението и се оглеждам. Градският ми поглед, свикнал да се блъска в многоетажни сгради, тук препуска свободно, необезпокояван и в четирите посоки – Стара планина, връх Шилото край Бургас, на юг – чак до Босна в Странджа.
Първото, което те посреща в Бръшлян, е българското знаме, окичено само на метри от пътната табела на селото. Всъщност националният трибагреник се вее от почти всяка къща в обявеното за архитектурен резерват село.
Как да стъпя в огъня? За пръв път присъствам на автентични нестинарски игри, а стоя като в хипноза. Ударите на тъпана стават все по-наситени, гайдата пищи пронизително. Мистичните нестинарски мелодии ме завладяват. Очите ми се впиват в босите нозе на нестинарите, не изпускам от поглед стъпките им по горещите въглени и потъвам в магията на танца. Струва ми се, че светците, чиито икони държат в ръцете си, ги теглят нагоре и те леко и свободно почти политат от единия до другия край на жаравата.
Пътеписи могат да добавят само регистрирани потребители!