Границата с Албания беше на някакви си 50 километра от Улцин. Пътят, който се виеше в планината, изведнъж спря пред дървена барака, представляваща Гранична полиция. Не ни провериха паспортите, а само поискаха списък на пътниците от Николай.
Изола. Ударението пада на "И". "Л"-то се изговаря меко, но не чак да стане "ля". Допреди две седмици изобщо не подозирах, че ще го посетя това малко градче в Словения.
Онзи ден, впечатленията ми толкова буйно напираха да ти ги споделя, че не ти дадох дори възможност да гъкнеш. А въобще не бях си подредила мислите. И ето сега, вместо препускащи една през друга нахвърляни картини, опитвам се да подредя за теб това пътуване.
Пътеписи могат да добавят само регистрирани потребители!
Пътепис, участвал в Конкурса 
Швейцария