След доволно направената почивка на Галата и приятната екскурзия, която си направихме до нос Калиакра и Аладжа манастир, с тъга се сбогувахме с нашите домакини и се отправихме към най-чаканата част от нашата отпуска, за да посетим Жеравна и фестивала на фолклорната носия.
Верни на обещанието дадено в началото на годината, да посещаваме основно родни забележителности, посветихме и лятната си отпуска на мотото “Опознай Родината, за да я обикнеш”. Този път, не мислехме ежедневието ни да е свързано единствено и само с посещение на плажа, което още от началото ми звучеше отегчително. Най-хубавото бях запазила за най-накрая.
Още сме в района на Враца и продължаваме обиколката си по пътя към опознаването на родината ни. Вече са минали повече от 10 години, откакто за първи път съм идвала в този край, а като че ли Балкана не спира да ме изненадва с нови и нови чудеса и да ми се разкрива в ново и все по-обаятелно великолепие.
Водени от актуалното тазгодишно мото и рекламна кампания на туризма в България, решихме да преоткрием страната си и доброволно (е и малко зорлем, заради финансовата криза) предпочетохме тази година обиколка в България, вместо чуждите курорти.
Днес на мегдана – площада “20 април”, копривщенските баби щяха да пеят и да завъртят кръшни хора, като приканят всички местни и гости да вземат участие. Бабите бяха облечени в носии, толкова пъстри на цвят, колкото и самите копривщенски къщи.
Ще започна с това, че за себе си и за семейството ни, едва ли имаше по-подходящо място за честване на националния празник от Копривщица. Може би и Шипка, но с малко дете… не беше особено подходящо.
Кения