Пътуване! Не обичам много тази дума. Винаги я свързвам с раздяла, привикване с новото място- докато се превърне в „у дома”,( което за мен трудно се получава), защото колкото малко и обикновено да е моето-душата ми е все там, в него.
Изола. Ударението пада на "И". "Л"-то се изговаря меко, но не чак да стане "ля". Допреди две седмици изобщо не подозирах, че ще го посетя това малко градче в Словения.
Онзи ден, впечатленията ми толкова буйно напираха да ти ги споделя, че не ти дадох дори възможност да гъкнеш. А въобще не бях си подредила мислите. И ето сега, вместо препускащи една през друга нахвърляни картини, опитвам се да подредя за теб това пътуване.
Верни на обещанието дадено в началото на годината, да посещаваме основно родни забележителности, посветихме и лятната си отпуска на мотото “Опознай Родината, за да я обикнеш”. Този път, не мислехме ежедневието ни да е свързано единствено и само с посещение на плажа, което още от началото ми звучеше отегчително. Най-хубавото бях запазила за най-накрая.
„Няма вятър, откачаме тука“, оплаква се сърф-учителят Иван. От седмица той обикаля плажа на остров Гьокчеада, червенее под слънцето и се чуди дали ще издържи още няколко дни в очакване на вятъра. А за турския остров Гьокчеада липсата на вятър е повече от странно явление.